Маруся Осиковска, „Златен Рожен“: Разбрахме колко силно сме свързани – и в бизнеса, и в човешки план

Маруся Осиковска е завършила „Международен туризъм“ в УНСС. Специализирала е във Виена, Австрия, а по-късно работи като търговско аташе в Мюнхен, Германия. След 12 години работа на съветнически и експертни позиции в Министерство на икономката, с основни ресори САЩ, Канада и Нова Зеландия, през 2009 година се посвещава на развитието на семейната изба „Златен Рожен“ .

Златен Рожен“ навършва 10 години – кое е най-важното, което се случи за този период – и за избата, и за българското вино?

Историята на винарска изба Златен Рожен започна през 2009 г. със закупуването на няколко малки лозови масива. През 2012 г. отворихме нашия бутиков хотел, като произведеното вино беше основно за нуждите на хотела. Споделяхме го с приятели и бързо се убедихме в потенциала на региона. Изминаха няколко години, докато вземем решението за построяване на винарската ни изба, което беше вече доста по-сериозна крачка във винения бизнес. През 2014 г. беше открита винарната, успоредно с това придобихме изключителен масив край село Левуново, където направихме подобрения в конструкцията, сортовия състав и започнахме да изследваме все по-внимателно потенциала на този тероар.

2017 година вече беше ключова за нас, защото ни изправи пред едно по-сериозно предизвикателство – управление на вече 800 дка лозя и бизнес в по-големи мащаби. Друга важна година бе 2018, в която отворихме вратите за винолюбителите в новата дегустационна зала и започнахме да гледаме по-сериозно на винения туризъм и посрещането на гости и във винарната. И както ние градирахме в качеството и в отношението си към собствените лозови масиви, такъв подход предприеха и много наши колеги. През последните 10 години българското вино става все по-добро заради осъзнаването на връзката между виното и лозето, виното и региона, както и между виното и знанието за него. Това е добра посока за бранша.

Какви трудности трябва да преодолява една жена, която е поела предизвикателството да управлява винарна в България?

Интересното е, че в нашия бранш има доста дами, както в производството, така и на управленски позиции. Мисля, че това се дължи на емоционалния елемент, които носи виното. Точно в това е най-сериозното предизвикателство пред нас – когато се налага, да се абстрахираме от този емоционален заряд на виното и да действаме по-прагматично. Винарна и хотел не се управляват само от офис. Трябва да си на място. Ежеседмично пътуваме до избата – това пък отнема от времето за семейството и изисква по-добра организация.  

Какво означаваше тази драматична 2020 година за винения ни сектор – как ще успее браншът да излезе от кризата?

2020-та показа колко сме свързани и взаимозависими, както в човешки план, така и в бизнес отношенията. И въпреки, че сега усещаме по-скоро негативните ефекти от това, бихме могли да обърнем внимание точно на тази свързаност и да я направим по-силна – за доброто и на региона и на бранша.

В привлекателния Мелнишки регион вие сте създали отлични условия за успешен винен туризъм – перфектна дегустационна зала във винарната и бутиков хотел в подножието на Роженския манастир. Какво е най-важното, което трябва да се направи, за да може виненият туризъм да просъществува и да се развива, въпреки сложните обстоятелства?

Най-важното е да осигурим усещане за сигурност у нашите посетители и да им покажем, че не подценяваме ситуацията. И преди дегустациите при нас са били възможни дори и само за един или двама човека. На малки групи от двама-трима посетители, които идват заедно, и като не се смесват различните групи, виненият туризъм е възможен. Хигиената във винарските изби е едно от най-важните неща, тъй като е задължително условие за производството на качествени вина. В това отношение може да се каже, че по естествен начин винарните са най-здравословните туристически обекти.

С помощта на наши партньори вината ни бяха включени в онлайн дегустации. Трябва да се адаптираме възможно най-бързо към дигитализацията и да предложим алтернативи на винолюбителите. Както вече споменах и в предходния въпрос, би било добре да покажем и по-сериозно сътрудничество на регионално ниво и да се опитаме максимално да улесним винолюбителите – идвайки в нашия регион, да посетят повече винарни. Това може да стане например, като създадем общи пакети за винени турове.

„Златен Рожен“ представи първото българско вино, отлежавало в манастир, като част от кампанията си „Културно наследство“ – в подкрепа на възстановяването на стенописите на Роженския манастир. Как можем да  създадем устойчива връзка с духовните средища на България?

Нашата инициатива „Културно наследство“ е първа, но се надяваме да не е единствена. Заради извънредните обстоятелства решихме да удължим кампанията до февруари 2021 г., за да могат повече хора, съпричастни към каузата, да се включат. А в по-широк смисъл, може да се потърсят и други варианти за подкрепа чрез туризъм например – изграждане на общи маршрути за винен и религиозен туризъм. При нас това се е получило по естествен начин заради близостта ни до Роженския манастир. Други винарски изби също са разположени в близост до манастири. А връзката на виното и християнството е съвсем естествена и вековна.

И понеже говорим за традиции, а традициите са свързани не само с миналото, а най-вече с бъдещето, вие имате три деца – как се отнасят децата ви към винарната – виждаш ли в тях желание за приемственост?

Големите са вече на 19 години и са се ориентирали към други професии, но от тази година приобщавам сина ни, който проявява интерес  към развитието на „Златен Рожен“ с непрестанни идеи за маркетинг, както и за новости във винопроизводството. Макар и не всички да са съвсем реализуеми на този етап, той има желание да се включва с различни инициативи. Разбира се, ще трябва време, през което да завърши образованието си и да участва активно в управлението на фирмата.

Дъщеря ни се развива  в сферата на рекламата и маркетинга, така че от нейна страна също виждам голямо желание след като завърши, да участва в развитието на винарната.

И накрая, какво ще пожелаеш на приятелите на „Златен Рожен“ и читателите на The Wine Inside през 2021 година?

С голямо удовлетворение забелязвам, че от няколко години все повече млади и стари винолюбители се обръщат и интересуват от българските вина. Консумацията им пред чуждите все повече расте, както и желанието им да посещават на място избите и да дегустират. The Wine Inside също провокира и мотивира младите хора да заобичат българските вина, за което съм много щастлива и ви благодаря от името на българските винарни. На всички любители и ценители пожелавам най-вече здраве! Бъдете все така любопитни, всеотдайни и не изневерявайте на българското. Надявам се след 5-10 години да се насладим на резултата на съвместната ни работа по популяризирането на българското вино в България и извън нейните предели.

*Снимките в публикацията са предоставени от ВИ „Златен Рожен“.