„Какво ще пишеш за Divino.Taste 2020, като то не се състоя?!“ Да, вярно е, че не се състоя, но именно затова смятам, че е още по-важно да се пише за него. Защото в тази, както мнозина я определиха, „нулева“ 2020 (за почти всички големи винени събития) най-ясно осъзнахме потребността си от тези незабравими три ноемврийски дни, които преживявахме в последните 9 години и на които сега трябваше да се наслаждаваме. Но Divino е много повече от незабравими винени емоции.

Дивино е фокусът на българското вино, където се срещат браншът (в това число и успелите българи, реализиращи се по целия свят) с ценителите, задават се тенденциите, дискутират се проблемите, правят се впечатляващи дебюти и си припомняме утвърдените винени класики. Колко много успява да постигне един толкова малък екип, който обаче целогодишно работи, за да могат да се случат всички тези събития през само трите дни на Дивино!

Но да се върнем на Divino 2020. Да, не можем да дегустираме, но можем да погледнем към свършената през годината работа. Тази година може да е „нулева“ по отношение на събитийните прояви, но тя бе много пълноценна в друг аспект – обединението на винените професионалисти в своя асоциация – инициатива, която бе анонсирана именно на Конференцията на Дивино през 2019 и в която, най-вече чрез Емил Коралов, екипът на Дивино има ключова роля. Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), за голямо мое удовлетворение, не се оказа поредната организация, която след първоначалната еуфория, се загубва нейде в монотонния ритъм на делника. Стъпка по стъпка, Асоциацията започна да реализира целите, които години наред бяха само идеи, очакващи своите изпълнители.

Направени бяха задълбочени анализи по отношение на развитието на устойчив винен туризъм, като допълнителна възможност – и за избите, и за ценителите. И въпреки, че институциите отново запазиха своята „устойчива“ дистанцираност и равнодушие към темата, факт е, че гилдията най-сетне възприе като възможно и необходимо създаването на общ календар на винените събития. Защото години наред, ако на три месеца имаше нещо интересно и значимо във винения календар, то непременно трябваше да бъде дублирано в същия ден от друго събитие, така че и без това лимитираната винена публика да бъде объркана и разпилявана.

Е, струва ми се, че това занапред ще се случва по-рядко. И едно от доказателствата бе дебютът на „Деня на Мавруда“, по инициатива на БАВП, който бе възприет не само от представителите на гилдията в страната, но и от много от винените ни професионалисти в чужбина – всеки, според силите си, се опита да провокира вниманието на своя референтен кръг към България, българското вино и българските сортове. Да, „Денят на Мавруда“ всъщност е един фокус към българските сортове, които във все по-голяма степен се превръщат в част от портфолиото на всяка държаща на авторитета си българска винарна.

А местните сортове, в по-широк контекст, са част от темата за развитието на местните общности. Защото чрез тях се срещаме и с местните традиции, с кулинарната култура, с природните и историческите забележителности на винените региони. Затова годината бе оползотворена от многобройни малки събития и обучения – за собственици на ресторанти, барове, хотели и пр. винени места, на които хората от Дивино и БАВП аргументираха философията за предлагане на вина от местни сортове, и най-вече – от местни производители, не просто като патриотична кауза, но също и като наложен в цял свят успешен маркетингов модел. Може би тези усилия останаха скрити за голяма част от широката винена публика, и именно за това смятам, че е важно да им отделя тези няколко реда.

През 2020 излезе една дългоочаквана книга от един прекрасен винен експерт – „А, б, Вино“ от Яна Петкова. Изданието е на „Гурме пъблишинг“ и може да се открие тук. Макар и поради специфичната обстановка премиерата на книгата да нямаше мащаба, който заслужава – трябваше да бъде представена на Divino.Taste 2020, тя запълва една сериозна ниша от последните години по отношение на публикуването на авторска винена литература – извън периодиката и блоговете. Защото, трябва да си го признаем, докато при избите се наблюдава сериозен бум в развитието (дали той ще е устойчив или епизодичен предстои да видим), то винените ни автори са в дълг към българската публика. А няма как да имаме устойчива винена култура, ако виното не е неотлъчно свързано със Словото. Първите отзиви за книгата на Яна Петкова бяха, че „това е книга за виното без клишета“, но това не е изненада за никой, който я познава. Самата Яна е човек без клишета, което е предизвикателство за всеки, притежаващ толкова висока степен на компетентност. Наред с това владее и рядкото риторическо умение – когато съобщава непозната за събеседника си информация, да го прави с такава непринуденост, все едно че той го знаел, но го е позабравил, или че просто не е обърнал внимание на това. Така Яна приобщава, а не дистанцира по една толкова деликатна тема като винената. Сигурен съм, че всеки, който е имал удоволствието да общува по-продължително време с нея, го е усетил.

И накрая няколко думи за една инициатива, към която съм лично съпричастен. Осъзнаването на ангажимента на винените хора към опазването на културно-историческото ни наследство. Става въпрос за кампанията „Културно наследство“ на Златен Рожен. След като миналата година The Wine Inside положи усилия да приобщи колкото се може повече съмишленици към инициативата за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания “Cheers, together!”,  подкрепена и от Каролин Гилби, MW, сега искаме да насочим вниманието към връзката между виното и традициите, виното и манастирите – символ на духовното ни наследство, към виното и опазването на историческите паметници в българските региони, а чрез това – и към разбирането за лозарството и винарството като част от културно-историческото ни наследство, което трябва да бъде съхранено.

За да съхраним нашето културно наследство, скъпи читатели и приятели, трябва да подкрепим българското вино и хората, които стоят зад него точно в този труден за всички ни момент. Всяка малка крачка от наша страна може да бъде от голяма помощ за българските производители. Като това например да изберем българско вино за семейния ни празник. Идват светли празници, макар и в мрачна за света година. Всяка бутилка българско вино, която отворим в следващите месеци, ще бъде част от нашето участие в Divino.Taste 2020. Защото, ако виното ни свързва, обстоятелствата нямат силата да ни разделят. И, да бъдем живи и здрави, ще се убедим в това, когато догодина се съберем на юбилейното, Х-то издание на Divino.Taste 2021!

*Снимката към публикацията е предоставена от ВИ „Златен Рожен“.