„Боровица“ и ONA’ – непосилната лекота на Северозапада!

Вероятно вече много от вас, приятели и читатели на The Wine Inside, са чули или прочели (а някои щастливци и посетили) за ONA’’- гурме ресторанта в село Стакевци, създаден от топ шефа Филип Захариев и топ модела Яна Руйчева. И двамата са млади, но с дългогодишна успешна кариера в чужбина. Но под „създаден“, не разбирайте класическия модел, в който някой с успешна кариера и спестени пари идва от чужбина, инвестира, поставя името си за реклама, и оставя някой друг да движи нещата. Филип и Яна не само създават ONA’, а заживяват с нея. За учудване и на съседите си в Стакевци, и на много от гостите им, които идват от цяла България, а и от чужбина, за да се насладят на 10-степенна гурме вечеря в ONA’, която, по мнението на специалисти от бранша, има всички шансове да се превърне в първия ресторант в България със звезда от „Мишлен“. Въпрос на време, на шанс, на постоянство, на обстоятелства и на какво ли още не.  Но дали ще вземе звезда или не, не е толкова важно.

По-важното е, че нивото на ONA’ покрива тези стандарти. Което е било забелязано и оценено от Ана Рош, носител на 2 звезди „Мишлен“ със своята Хижа „Франко“ и която бе обявена готвач номер 1 в света преди няколко години. Ана Рош ще гостува в ONA’ през декември, за да направят съвместно меню с Филип. 12 души – това е капацитетът на ONA’ – силно лимитиран, за да получат гостите най-доброто, ще имат шанса да се насладят на тяхното меню. Местата ще бъдат предложени на търг, а приходите ще бъдат дарени за благотворителна кауза. За жалост, нямам особено задълбочен поглед върху ресторантите със звезда от „Мишлен“ и техните менюта, така че не това е фокусът на този текст. Разбира се, няма как да не провокирам и въображението си, и вкусовите си рецептори, прочитайки дори само едно от ястията в менюто:

„Дунавски сом с трюфели от Враца и сос с манатарки и охлюви от Стакевските гори. Сервираме го с едно от най-любимите ни вина на „Боровица“ — рубинено червения Sensum, направен от гроздето на 58-годишни лозя. 80% Каберне Совиньон и 20% Мерло“ (цитат и снимка: фейсбук страницата на ресторант ONA’)

Но за мен в тази история са важни няколко фактора, които са в състояние да променят и развият средата – не само в Северозапада, но и в цяла България.

Несъмнено за The Wine Inside най-важното е, че всички ястия, предлагани в гурме менюто на ONA’, се съчетават с вината на изба „Боровица“! Това е впечатляващо в няколко аспекта. Сама по себе си изба „Боровица“, чрез нейните собственици и енолози – Огнян Цветанов  – вечна му памет, и Адриана Сребринова, концептуално залага на автентичността на вината от региона. С минимална намеса, така че наистина тероарът да е това, което изпъква, щом ги опитате. И това наистина са едни от най-разпознаваемите български вина. Можете да се влюбите в тях или да се дистанцирате, но никога няма да останете равнодушни. А връзката на The Wine Inside с „Боровица“ е дълбока и сърдечна – можете да си припомните публикациите тук, тук и тук.

Но фокусът ми сега е, че един регионален гурме ресторант, който е способен да привлече не само най-изтънчената кулинарна европейска публика, но също и звезда от нивото на Ана Рош, се доверява на местна изба и предпочита българските регионални вина! От Стакевци до Боровица са само едни 20-на километра. Подчертавам това, защото едва ли може да се посочи по-добър модел за многобройните ресторанти с претенции, в които е почти невъзможно да пиете не само регионални вина, но и изобщо качествени български вина. И дори там, където се предлагат български вина, все още практиката 2-3 производителя да „затворят“ винената листа само с своите вина не е преодоляна. Ето, че може и да е различно.

Решението на Филип и Яна да създадат ONA’ в Стакевци носи и силно емоционално послание към много млади хора, които, уморени от суетата на големия град, постепенно обръщат поглед към автентичния дух на по-малко населените райони, с уникална запазена природа и традиции. Северозападът е най-типичният пример, но всъщност повечето български региони, дори и отдалечени от големите градове, са новият потенциален „Клондайк“, в който мнозина могат да сбъднат мечтите си.

Важно е, обаче, и как местните общности приемат и общуват тези своеобразни „бели лястовици“. Дали ще видят в тях шанс и надежда за нов живот и Ренесанс на региона си или ще ги подминат с привичното си безразличие, скептицизъм и тук-там „щипка“ завист. Пиша това, мислейки си не само за съседи и съселяни, но най-вече за представителите на местната власт, които носят отговорността и задължението да съхранят и развиват градчетата и селата, за управлението на които са получили доверието на съгражданите си.

Аз съм уверен, че бъдещето и пред ONA’, и пред „Боровица“, е светло. Иска ми се тази светлина по някакъв начин да огрее и всичко, и всички, които имат досег с техните дела, идеи и мечти. Трябва да се случи. Надявам се, че ще се случи!