Уточнението в заглавието е важно. Защото всеки има своя ракурс към темата. Някои съдят по продажбите, други по наличието на нови изби, проекти и вина, трети по наличието на интересни винени събития. И всеки има своето право. Затова нека приемем следващите редове като лично наблюдение, отколкото като обобщение, което да бъде предоставено на НСИ, например. За да избегнем излишните спорове – не че не съм готов за тях по всяко време.
Започваме със завръщането на големите винени събития, които през последните пандемично-кризисни години или липсваха, или бяха силно ограничени като формат и проява:
– Divino винаги държи ниво и екипът на Емо Коралов си остава флагманът – независимо дали събитието е в партньорство- като Wine & Spirits Show или самостоятелно, като класическото DiVino.Taste. Завръщането на майсторските класове, придаващо допълнителен фокус на отделните теми, е като редките филми по време на кинопанорамата – можеш и да ги пропуснеш, но включиш ли се, ще ги помниш дълго.
– И като говорим за тематични събития, няма как да не отбележим също премислените и по-нестандартни винени събития на сомелиера Жоро Михов – Wine Women Show и Christmas Wine Market – точните теми, в точния момент.
– Някои от познатите и утвърдени фигури във винената публицистика и винения бизнес също ни предложиха интересни и тематични събития, като „Barolo & Friends: 100 вина от Пиемонт“ от Avinissima и Крис Маркова. И ми се струва, че думата „екслузивитет“ – в различните ѝ проявления, във все по-голяма степен ще бъде притегателната сила за винената публика към определено събитие.
– Балканският винен фестивал също бе едно от големите събития през годината. Не съм сигурен дали винената публика печели от разделянето на конкурса от фестивала. Струва ми се, че би било ценно поне всички наградени от конкурса вина да бъдат представени и на фестивала – за да се запази основната идея. Но това е решение на организаторите. А аз продължавам да подкрепям събитието – вече като ценител и посетител.
Разбира се, имаше и още много други, по-големи или по-малки събития в цялата страна, които обяснимо, не успях да посетя, но които обогатиха винения календар и, смея да твърдя, успяха да привлекат и нова винена публика – една цел, която от години е особено важна за винарите.
При все че словосъчетанието „вино в ресторант“ все още ни кара да си плюем три пъти в пазвата, няма как да не отбележим, че все повече ресторанти (да – засега далеч от критичния миниум, но ги има) започват да осъзнават, че българската храна вероятно добре се съчетава и с българско вино, че ако все пак си достигнал до този извод, не е логично ресторантът ти да е в Силистра, а виното – единствено от, да кажем, долината на Струма, и че още по-малко логично е да му сложиш 300-400% надценка, което веднага го превръща в „енотечно“ – т.е. завинаги твое. Та на този фон няма как да не ме радва фактът, че ресторант с амбиции за звезда „Мишлен“ не само залага на местните продукти, но и на съчетанието на ястията, които предлага, с местните вина – става въпрос за „Боровица“ и ONA’.
Винената тема започва да обхваща във все по-голяма степен общественото внимание. Появиха се български филми, които поставят винопроизводството като водещ или паралелен драматургичен акцент. След сериала „С река на сърцето“ по Нова, 2023 ще започне с премиерата на „Вина“ по БНТ. Разбирам, че те ще фокусират критичните погледи на някои винени хора с цялата им строгост – и вероятно ще имат своето основание. Но замислете се – беше ли възможно да се случи преди 5 или 10 години? – И за да е факт днес, не се ли дължи това на развитието на винения бранш и винената култура? – Нека да им дадем шанс.
Импулсът в гилдията на българските винени професионалисти се оказа, че не е само проблясък, а малко огънче, което постепенно се разгаря. И доказателството е, че вече с тяхната дейност се свързва не само инициативата „Международен ден на мавруда“, но и аргументираното поставяне на проблемите на българското лозаро-винарство пред институциите. Такъв пример бе и Международната конференция, посветена на българското вино, част от която бе и дискусията „Нужно ли е ново винено райониране?“.
Разбира се, инертността на институциите е правопропорционална на неорганизираността на винената гилдия – и в този аспект скоро не можем да очакваме големи чудеса. Но е факт, че поне част от добрите предложения успяват да намерят устойчивост и поне частична подкрепа, независимо от честата смяна на политическите фигури, които взимат решенията. Доказателство е и обявяването на лозаро-винарството за част от „нематериалното ни културно наследство“. Това не става от само себе си, а е резултат на постоянство и, да го наречем, „лобиране“. И както е постигнато, така и много лесно може да бъде изгубено, ако усилията бъдат разколебани.
Всичко, казано дотук, не бива да ни оставя с усещането, че пред винения бранш перспективите са само бляскави и безоблачни. В лозаро-винарството има много сериозни и дългогодишни проблеми, които не само не се разрешават, но и се задълбочават. Част от тях са свързани с държавната политика, или по-точно, липсата на такава, което ни прави абсолютно неравнопоставени спрямо останалите страни-винопроизводители, част от тях – с противопоставянето и разделението в самата гилдия и продължаването на някои лоши практики, които рушат не само конкуренцията, но и цялата репутация на българското вино. Но по тези теми рядко се пише, трудно се чете и още по-трудно се постига решение и промяна.
Признавам, че вместо да се поставят сериозните проблеми, които могат да ти донесат единствено негативи – и от институциите, и от част от гилдията, е далеч по-лесно и приятно да се направят няколко емоционални ревюта на „моите винени открития“ от поредното събитие – и производителите доволни, и организаторите. Но The Wine Inside има друга концепцията за съществуването и развитието си, която ни дава смисъл. И, ако е живот и здраве, ще продължим в тази посока и през 2023 година. А вие пийте българско вино – с добри хора и добри помисли!
